Iliyanka D.

by Damla A. and Yoana K.

Име/псевдоним: Илиянка Михайлова Д.

Пол: жена

Дата на раждане: 07.01.1953 г.

Месторождение: градРусе, България

Местоживеене: градРусе, България

Националност: българска

 

Назад във времето:

 

Моля опишете накратко житейските обстоятелства от Вашето детство.

-Моето детство премина добрев работническо семейство с две деца. Имам сестра.На училище съм ходила редовно.    

-Чувствали ли сте напълно задоволена откъм пари и по отношениена родителите ви?

-О, много добро отношение имах към родителите си и те към мене! Изпращали са ме на екскурзии, на лагери.-Само с родителите си живеехтеили с леля, чичо?

-С баба и дядо.-А как беше с тях?

-О, много добре!-Това е страхотно!

Моля опишете житейските обстоятелства в периода от юношеските си години до Вашето пенсиониране.Всичко ли беше удовлетворително, трудно, динамично?Икак е преминал периодът от тийнейджърските ви години до пенсионирането ви?

-Първо завърших техникум по обществено хранене. След това завърших Институтаза детска учителка. После се омъжих. Имам две деца. Мога да кажа, че добре премина животът ми.

-На колко години срещнахте своя съпруг и къде?

-Тук в Русе. На 24 години се омъжих. На 25 години имах първото си дете.

-Какво е била ролята на обществото по това време, когато сте се омъжила, завършила сте университета и сте родили първото си дете? Какви са били тогава обстоятелствата?

-Ние сме научени и винаги сме изпълнявали, каквото ни кажат. Научени

сме да сме редовни навсякъде

А как бихте описали всичко това, примерно, удовлетворително ли беше за вас или по-скоро трудно?

-Не е било трудно. Но животът просто беше такъв и ние го приемахме като даденост. Не сме си задавали въпроси защо трябва да бъде така или не.

 

Моля опишете връзките между поколенията във Вашето семейство.А какво според вас е било тогава отношението на възрастните, когато сте била по-млада? Какви бяха тогава ценностите и отношенията на младите към възрастните?

-Казаха ни „вие много знаете; винаги искате, каквото кажете, това да бъде“.

-А как сте вземали важни решения, например, за образование, професия? Вслушвахте ли се в тяхното мнение?

-Да, разбира се! Но не особено. Сама съм ходилада се записвам вучилище,в институтаза детски учителки.Но теискаха да участватвъв вземането на решенията.

-Имате ли някакви наблюдения от близки или познати, върху които ясно се очертава тази граница, при която възрастните диктуват отношението си към по-младите за работата, за професията?

-Да имаше такива случаи за работата и за семейното положение, дори и когато се омъжват. -А при вас имало ли е такива случаи?

-Не.-Можете лида опишете накратко някаква такава история?

-Една моя позната се отказа от сватба, защото не я искахаза снаха, тъй катобила по-бедна.

-Тъй като разбрах, че вие сте живели с дядото и бабата, то какви бяха отношенията между поколенията, връзките между тях?

-Връзките между нас понякога бяха добри, понякога не. Просто винаги е имало граница междуедното и другото поколение.Винаги е било така. Но разбирателство е имало –да

 

Какво беше положението на възрастните хора, когато Вие бяхте млади? Вашите родители грижеха ли се за по-старите, помагаха ли им?

-О, да, да!

-Значи сте ималидобър пример. А помагаха ли ви, когатовече имахтедеца?

-Да, помагаха ни.

-А заедно ли сте живеели с вашите родители или с родителите на съпруга ви?

 -Отначало живеехме с родителите на съпруга ми, а после самостоятелно.

-Те успяха ли да ви помагат по някакъв начин?

-О, да, помагали са ни. Дори и да е имало някакви дрязги, са ни помагали

 

В наши дни:

 

Моля сравнете това което си мислехте за остаряването когато бяхте млади, Вашите очаквания за живота си в пенсия, и как реално стоят нещата сега. Какво означава за Вас пенсионирането?

-Мога да кажа, че просто не сме се замисляли за това. Явно сега, когато остаряваме, започваме да се замисляме.

-Не сте имали някакво очаквания?

-Не, не. Когато те грабне живота, не ти остава време да мислиш за това. Сега, когато имаме повече време, започваме да мислим.

-Как бихте дефинирали своя животдо сега, след пенсиониране

–по-скоро като време за почивка и за наслаждаванена спокойни мигове или по-скоро като време на изолиране, на самота?

-При мене положението бешеследното: мъжът ми беше болени4 години го гледах. Трудно беше. Той почина. Сега е малко самотно, но не съвсем. Долу-горе е добре.

 

Моля опишете накратко житейските си обстоятелства понастоящем.-Синът ми е при мене и дъщеря ми идва. Имаме се много. Живея със сина си.-А това харесва ли ви? Той помага ли ви? Полага ли грижи за вас?

-Да.

-А от финансова гледна точка как се справяте? Достатъчна ли ви е пенсията?

-За сега не е достатъчна. Имам не много финансови препятствия. Но съм спокойна, че имаме жилище. Родителите ми са от тука и са успели да имат отделно жилище. Аз не знам какво е това да се живее на квартира.

 

Моля опишете сегашното си ежедневие.

-Сутрин ставам рано. Измивам се, закусвам, готвя,чистя и после си почивам.

 -Гледам телевизия. Идвам тук и съм много доволна между хората. Занимавала съм се с градинарство. Имахме място, на коетоходехме с мама,и беше хубаво, защото там човек мисли за друго, отвлича си вниманието, разтоварва се.

-Иматели внуци?

-Не, нито сина мие женен, нито дъщеря ми е омъжена.

 

Кои медии използвате в ежедневието си?Каквинови технологии използватеи направило ли Ви е впечатление дали Вашето поколение ги използва и как?

−Използвам само таблет и телевизия.

−Децата ми, по-младите, които познавам и някои мои приятели ползват нови технологии. Но аз нямам желание. Не че няма да го науча, но нямам желание.

 

Какво Ви мотивира или може да Ви мотивира?

−Да съм здрава, защото сърцето ми малко закъса. Аз да съм здрава, за да мога да помагамна децата си и те да са здрави, за да помагат на мене. Загубиха баща си. Ако загубят и мене...

 

Според Вас, каква еосновната роляна пенсионерите?

−Предаването на опит. Да уважават традициите.

 

Какво би било Вашето послание към по-младите поколения?

−Некада уважават повече възрастните.Нас винаги на това са ни учили