Link zur Seite versenden   Druckansicht öffnen
 

Yordan K.

Yordan K.

by Emiliya V.

 


Име/псевдоним: Йордан К.
Пол: мъж
Дата на раждане: 08.11.1939
Месторождение: село Мартен, Община Русе, България
Местоживеене:
село Мартен, Община Русе, България
Националност: българска

 

Вместо автобиография
Роден съм на 08 ноември 1939 година в село Мартен, Русенска околия.
Основното си образование завърших в Мартен от 1947 до 1953 г.
Средното образование завърших в Техникума по механотехника и електротехника в Русе от 1953 до 1958 г.
От 1958 до 1960 година служих в гранични войски в поделенията в Любимец и Свиленград.


От 1960 до 1965 година бях студент във ВИММЕС Русе
През целия си съзнателен живот съм се занимавал с обществено полезна и международна дейност, описана по долу:
През 1963 година бях избран за вицепрезидент на Световния студентски есперантски съюз, а през 1965-66 бях президент и организирах неговия Първи конгрес в Русе. Участие взеха повече от 500 студенти от страни като СССР, САЩ, през Европа до Далечния Изток.


През 1964 година чрез приятели от студентските среди на Гданск организирах сътрудничество между Гданската в Полша и Русенската в България корабостроителници и до въвеждането на военното положение в Полша (1981г.) двете корабостроителници всяка година си разменяха по 100-150 работници и служители в своите почивни бази.
Такова сътрудничество организирах и между ВИМЕСС - Русе и Гданската политехника.
Също така между клас от математическата гимназия в гр. Русе и подобен клас от град Торун в Полша.


През 1968 година организирах контакти на завод ЖИТИ с подобен завод в град Радомско, които си сътрудничиха дълго време с размяна на делегации, опит, технологии.


През 1968 година организирах турне на хор „Дунавски звуци” във Варшава, Хожув, Краков, Катовице.

 

През 1973 година организирах турне на русенския куклен театър в Дания на издръжка на Министерство на културата на Кралство Дания. През 1978 година му уредих участие в Европейски международен фестивал на куклени театри в град Загреб, Хърватия.


През 1973 година (31.10.1973 г. началото на последвалите енергийни кризи) предложих технология за превоза на товарни автомобили по река Дунав. През 1982 година 4 кораба катамарани в продължение на повече от 30 години технологично изпревариха най напредналите речнотранспортни технологии на света и превърнаха СО МАТ в най-значимото предприятие в Европа за международен автомобилен транспорт.


В средата на осемдесетте години започнах да набирам информация за ролята на свободните зони по света за привличане на чужди нивистиции и ускоряване на икономическото и обществено развитие на съответните страни. Впечатлен бях от огромния икономически ръст в Китай след 1978 година когато по инициатива на Дън Сяо Пин бяха създадени четири свободни икономически зони. Поредица от години икономическият ръст в Китай достигаше до 15 % годишно. Средно 10 % от 1978 година досега. Това което е сега Китай е в резултат на създадените Свободни зони и нова икономическа среда и политика в Китай.


В настоящия момент Китай проявява сериозен интерес за инвестиции в страните от Централна и Източна Европа и ежегодно организира т.н. срещи 16+1. По налична информация инвестициите в Гърция възлизат на няколко милиарда, в Унгария около 6 млд. евро, в Сърбия 6 млд. С китайски инвестиции се строи скоростна ж.п. магистрала Белград – Будапеща. В България са инвестирани по-малко от 100 милиона. Поддържам контакти на високо ниво с една от големите провинции в Китай, които проявяват интерес за инвестиции в нашия регион
Със експерти от Русе подготвихме предложение до тогавашното министерство на външноикономическите връзки и преди 31 години на 7 март 1988 година Миистерския съвет публикува решение за създаване на Свободни зони в Русе и Видин. За съжаление настъпваха превратните времена на промените и ниската информираност на тогавашните ръководители (пък и сегашните) да оценят потенциала и възможностите на създадените зони не ги развиха като сериозни икономически локомотиви. Още след първата година започнаха промени и ограничения в дейността им, което беше лош сигнал за интереса на потенциалните инвеститори. И разбира се скептичното отношение на българина към всяка нова идея. Независимо от това Свободна зона Русе се изгради за кратко време, привлече достатъчно и интересни инвеститори. Някои от тях изнесоха и разшириха производството си на териториата на общината (и на първоначално определените територии) и съдадоха хиляди работни места, което е сериозен принос за русенската икономика. Сега Свободната зона уплътнява производствените си мощности и е едно подредено и ефективно функциониращо предприятие с потенциал за развитие. Първият клиент на зоната през 1988 година заяви: „Когато влизаш в Свободна зона Русе влизаш в Европа”. Изграденият индустриален парк е на утвърдената от Министерския съвет територия на Свободната зона и се реализира във връзка с идеологията на свободните зони за привличане на инвеститори, чрез предлагане на преференциални условия и съдействие за организиране и финансиране на базова инфраструктура. Ефективното изграждане на Русенската свободна зона бе забелязано от Световната асоциация на Свободните зони и на конгреса в Рио де Жанейро през 1995 бях избран в Управителния съвет на асоциацияята. Повече от
10 години бях председател и на българската асоциация на свободните зони. Освен изграждането на Свободната зона предприех инициатива за възстановяване на опожарената резиденция „Липник”, която успяхме да превърнем в истинския делови и културен център на Русе.

 

Успяхме да привлечем няколко министерства да си провеждат своите международни срещи заради привлекателните и облекчени условия за ползване. В резиденцията се проведоха заседания на Министерския съвет, на Съвета на ректорите, на управителния съвет на общините в България, срещи на областни управители и други такива. Няма значими политици от България, които поне веднъж да не са ползвали услугите и, включително двама президенти.


Преди няколко години от инвестиционния фонд на Абу Даби ми бе предложено да посоча проект в България, в който фонд би инвестирал в проекти при 3.5% годишна лихва. Разменена бе кореспонденция. Включително и с нашия консул в Абу Даби, който ме информира, че фонда оперира с 500 милиарда долара и се отнася сериозно към потенциалните си клиенти. Доколкото имам информация фондът е инвестирал в Сърбия 3.5 млд. долара,в Русия 5 млд. и на много други места
Междувременно, чрез реалистична експертна оценка успях да предотвратя заграбването на държавата с японски заем от над 500 млн лева за изграждане на модерни контейнерни терминали в Бургас и Варна, които проекти бяха заложили на нереалистично високи контейнеропотоци. Времето показа несъстоятелността на проектантите и кандидатите за „евтина” слава.


И накрая, като председател на Областния съвет и зам председател на Националния съвет на „Съюз на пенсионерите 2004” лично организирах контакти с община Улм и Университета в град Улм и вече десета година работим по множество проекти, които получиха награди от Европейската комисия и от депутатската група на Германия в Европейския парламент. Повече от 7000 души от Русе и областта досега са взели участие в организирани проекти и прояви от ДАНЕТ („Дунавска работна мрежа за Европа”) в страни от Дунавския регион. На последния празник на река Дунав и на град Улм през месец юли отново присъстваха 23 русенци (пенсионери, ученици, студенти). Организирах контакти и с пенсионерските организации в Москва и Подмосковието. Наш колектив взе участия в организиран от тези организации международни фестивали. Предстои и разширяване на сътрудничеството и участието на техни представители в наши прояви.


Та така !!! В кратце !


Разчитам на дискретност. Не обичам да шумя около себе си.