Link verschicken   Druckansicht öffnen
 

Иванка П.

i

by Stoyanka V.

 

Име/псевдоним: Иванка П.
Пол:  Жена
Място на раждане: с.Вълча поляна, България
Местоживеене: София, България
Националност: Българка

 

Минало

 

Година на раждане:

През 1946 г. в с.Вълча поляна, България.

 

Кратко споделяне на житейските обстоятелства от детството:
Семейството на Иванка е живяло в много малка къща – майка, баща, по-малки брат и сестра. Дядо й от бащина страна също е живеел там, но си е бил с отделно домакинство, собствена стая с отделен вход. Цялото семейство е лежало на пода в една голяма стая. Имали са фурна в малкото антре, което е служело за кухня и в нея майка й е пекла по 10 хляба. Детството й е преминало в бедност и не много добри условия за живот, не са имали вода и електричество в къщата. Баща й е бил бръснар и всъщност дядо й е влизал в малката си стайчка от бръснарницата. Реално баща й си е изкарвал прехраната от земеделие. Докато родителите й са работели на нивата, тя се е грижела за сестра си и брат си. След време, вече всички са работели на нивата, за да помагат за оцеляването на семейството. Беряли са тютюн и са прекарвали много часове в ниженето му.


Житейски обстоятелства в периода от юношеските години до пенсионирането:
Тя е учила до седми клас в селското училище и е обичала българска литература. Спомня си, че е имало голямо уважение към учителите тогава, били са на пиадестал. Майка й е казвала, да учат, за да имат повече възможности в живота. Въпреки че, когато е трябвало да продължи образованието си в селскостопанския техникум, баща й се е разболял сериозно и не е могъл да й помогне да се пренесе. Тогава се е намесила сестрата на майка й и я е записала в техникума. Живяла е с леля си в началото, докато общежитието е било готово. В него са живяли над 40 момичета в една голяма стая. Спомня си как са ги водели колективно на баня и на кино, а всяка вечер в 21 часа и имало проверка. “Не съм имала мечти, много бедно живеехме.” На 18 годишна възраст се запознава със съпруга си и се срещат около месец. Отново леля й я пита колко ще продължи това? Женят се без присъствието на нейните или неговите родители, но се местят да живеят в София с неговите родители. Отношенията в семейството са били много добри, уважавали са я и са я обичали. Имала е желание да се учи, като дете от село не е знаела доста неща. Работила е на смени в печатница, отгледала е двама сина. 

Настояще


Какво мислехте за възрастните хора, когато бяхте млада?
Тя никога не е мислела сериозно за пенсиониране. Въпреки, че когато е работела на смени, грижела се е за нейните мъже и домакинството, си е мислела „веднъж да се пенсионирам, ей така да мога да си почина!” Искала е много да си остане вкъщи, но е разбрала, че като остане човек вкъщи се отпуска, че започне ли да отлага нещо, да го свърши после, накрая се чувства неудовлетворена. Не е очаквала съпругът й да почине и тя да остане да живее сама. Искали са да пътуват заедно, когато се пенсионират. Въпреки това, тя пътува с приятели, но не е същото.


Моля, опишете връзките между поколенията във вашето семейство:
Дядо й е живял в отделна стая в тяхната къща, не е искал да се храни с тях, но майка й преди да седнат на масата, първо на него е носела храната. Баща й е починал след първата й година в техникума. Тя прекарва лятото като му чете, обичал е исторически книги и са се разхождали заедно в градината, когато е имал проблеми с дишането. Когато е тръгнала за техникума през есента, той е знаел, че няма да се видят отново и се е сбогувал с нея. На майка й е било трудно да се справя и след 5 години отново се е омъжила. Тя си спомня как родителите на съпруга й са живели в мир и разбирателство, винаги заедно, седнали пред къщата на улицата, глава до глава и са си говорели.   


Какви медии използвате всекидневно? Какви нови технологии използвате?
Тя се описва като „старомодна” – без смартфон и без компютър. Има уговорка с внука, когато му купят нов телефон, той ще й даде неговия стар апарат. Също така, той е обещал да я научи как да го използва „Бабо ще се научиш много е лесно.” Нейните приятелки имат по-модерни телефони, особено тези на които децата са в чужбина. Телевизорът работи цял ден, той й е другар. „Самотота е страшно нещо”, споделя тя, особено вечерите, когато е пусто вкъщи и това навява лоши спомени.


Моля, накратко опишете условията, в които живеете в момента:
Напоследък тя се чувства малко обезкуражена. Пенсията й не е достатъчна, за да живее прилично, чувства се зле, че не може да помага на синовете си. Иска да допринася повече, защото винаги е била тази, която дава, а не да взима. Днес, се грижи за болния си девер, работи в градината си и дните й са по-радостни с внука й. Тя успява да попътува малко, благодарение на това, че преди години продават една нива. Била е на почивка в Турция няколко пъти, Гърция, посетила е Виена и Будапеща, както и доста екскурзии в България. “Да отидеш някъде макар и за 7 дена, те кара да забравиш всичко ежедневно, искаш да промениш нещо.” Обича да гледа турски сериали по телевизията и разпознава някои от местата в Истанбул, което я радва, защото е била там, видяла ги е на живо.  

 
Какво ви мотивира или може да ви мотивира?

С приятели се среща два пъти в седмицата на кафе и приказки. Вратите й са винаги отворени и внукът й е с нея през повечето време. „Всичко ми грее като влезне той”. Тя казва „Достатъчно ми е, сина ми да отвори вратата и да ме попита „Как си майко, добре ли си?”

 

Какви според вас са основните роли на пенсионерите?
Нейният внук е гордостта и радостта в живота й. Особено сега като каже: „Бабо, недей много да излизаш, пази се!” Това е да живееш, да се радваш на живота, на деца и внуци. Иванка иска да живее, да научава, да чуе нещо хубаво. Особено като стане човек на години му се иска да излезне между хора, да излезне навън, да види нещо.


Какво е посланието ви към младите хора?
Нейното послание към по-младото поколение е „да се уважават взаимно, близките, всички хора, да не са егоисти и да са трудолюбиви. За да има стабилни семейства, трябва да се правят компромиси от едната и от другата страна.”