Link verschicken   Druckansicht öffnen
 

Darinka

d

by Damla A. and Yoana K.

 

 

Име/псевдоним: Даринка

Пол: жена

Датана раждане: 1950 г.

Месторождение: село Голямо Враново, Община Сливо поле, България

Местоживеене: градРусе, България

Националност: българска

 

Кажете ни името си.

Даринка

 

Кога и къде сте родена?

Родена съм през 1950 година в село Голяма Враново, близо до град Русе. От 15 годишнаживея в гр. Русе.

 

Можетели да опишете накратко,как е преминало вашето детство?

До 12 годишна съм живяла с баба и дядо и цялото мисемейство. Имам брат. Две деца сме. Родителите ми са селски хора, земеделци.Научена съм на труд и дисциплина от най ранна възраст. Не мога да се оплача. Хубаво детство съм имала–свобода, играна воля, това което сегашните деца нямат.

 

Какво беше социалноикономическото положение на вашето семейство?

Отначало не беше много розово, но постепенно родителите ми започнаха да си стъпват на краката. Не мога да кажа,че съм била в бедно семейство, нито в богатосемейство.

 

Можетели да кажете няколко думи за периода отюношеството ви до вашето пенсиониране?

След завършване на осми клас всело ГолямоВраново,започнах да уча в Техникума поиндустриална химия, който беше елитно училище. Приемът беше много труден и затова в негоучеха само отличници. Щастлива бях, че имах много добри преподаватели. След като завърших, тъй като родителите ми нямаха финансова възможност да продължа в град София или на друго място, веднага започнах работа по разпределение. Сама реших и кандидатствах,без да съм се подготвяла,в Университетав гр. Варна, специалност Международен туризъм. Приеха ме, завърших успешнои не съжалявам. До ден днешен тази специалност ми дава работа и хляб.

 

Имате ли съпруг, деца?

Да, още като завърших се омъжих. Имам две деца,две хубави момичета. Те си имат семейства. Имам внуци. Доволна съм от децатасии съм щастливас тях!

 

Този период, за който току що говорихте, беше лиудовлетворителен за вас или по-скоро беше труден?

Всяко начало е трудно. Особено,когато създаваш семейство,началото е трудно.Изисква усилия от двете странии повече от жената.

 

Какво беше положението на възрастните хора,когато бяхте млада?

Моето поколение е наученона уважение към възрастния човек-да поздравява,да му отстъпва място в автобуса,ако има нужда от помощ,да помага. Спомням си, че когато живеех на село и бях в седми-осми клас,си бяхме организирали една команда ипомагахме на старитехора.

 

Това е много хубаво! А как се вземаха по-важните решения, например, избор на образование, професия?

Сама съм ги вземала.

 

Не е било диктувано от семейството ви?

Не, не, семейството ми изобщо не се е месило в това.

 

Това е много хубаво! Можете ли да опишетесега връзките между поколенията във вашето семейство?

Връзкитесъществуват. Аз имамвъзрастна майка,която живее на селои редовно ходя да я виждам. С каквото мога,й помагам. Моите деца също се интересуват от мене. Когато имамнужда от помощ,се обръщам към тях. С внуците си поддържам много добърконтакт. Дори тази сутрин,дъщеря ми казаза сина си,че говориповече с мене, отколкото с нея.

 

Това е много хубаво! Когато сте били млада, как сте си представяли пенсионирането, как ще изглеждате, как ще се чувствате като възрастна?

Изобщо не съм си представяла, че ще стана възрастна. Човек,докато е млад,все му се струва, че така ще си остане млад. Много казват: аз няма да стигна до пенсионирането. Няма, обаче се стига! Икогато човек се пенсионира, в първия момент се чувства изхвърлен отобществото. Трябва да си намери мястото. И,най важното,да бъде активен. Остане ли затворен в къщи и започне ли да си мисли,че вече е стар, че вече всичко е минало, тогава наистина животът много бързо свършва.

 

Мисля, че много възрастни така се чувстват. Разкажете ни накратко понастоящем как живеете. Далиживеете с внуците си или с дъщерите си?

Аз живеясама. Да,посещават ме децата ми. Най-важното е,че и внуците ми ме посещават. До преди три-четири години първият ми внук живееше заедно с мен и като завършиобразованието си, си тръгна по пътя. Сега имам друг внук,който чакамднесда ми се обади дали ще дойде и кога. Не мога да се оплача от живота. Много често идвам в Дневния клуб за възрастни хора. Тук си намирам приятели.Участвам въввокалнатагрупа.

 

Чудесно! Можете ли да опишете ежедневието си?

Сутрин сисвършвамдомакинската работа. Идвам в клуба, ако имаме мероприятие. След обяда се отдавам на почивка.Много обичам да чета и чета много. Напоследък гледам по-малко телевизия, защото ни залива с отрицателна информация и това действа на психиката.Аз живея в къща. Имам градинка. Занимавам се с нея.

 

Кои медии използвате вежедневието си?

Гледамтелевизия -самопърва програма.Гледам някои интересни филми. Слушам много музика.

 

Какви нови технологии използвате,като например,интернет,компютри,смартфони?

Всичко,което казахте, го използвам.

 

Супер!Направило ли ви евпечатление дали ваши приятели или познати на вашите години използват тези технологиикато вас?

Аз съм заобиколена само с такива приятели.
 
Какво ви мотивираили какво може да ви мотивира, зада продължавате напред, за да се чувствате добре?
Мотивираме това,че през лятото работяна Черно морекато туристически оператор. Там работя с млади хора като вас,които поддържат тонуса ми, така да се каже. Иза бъдещетоне мисля. Когато сутринта се събудя и видя небето, казвам „Благодаря Ти, боже, че съм на този свят!“.
 
Каква, според вас,е основната роля на пенсионерите в момента?
Пенсионерите в момента трябва да отделят повече внимание на възпитанието на внуците си,защото родителите им са заети и,всъщност,децата са оставени без нужното внимание.
 
Мислители,че пенсионерите могат да предадат традиции и исторически знания на внуците си?
Да,разбира се,че могат. Да! Итрябва да го направят,защото има доста изкривени неща,които се преподават в момента.
 
Ако трябва да се обърнете към младите, какъв съвет бихте им дали?
Първо, да синамерят в какво да вярват.Второ,да оставят за малко телефоните и да вземат книжките,защото книгата създава богатство на речта,а,за съжаление,много малко хора имат богат речник.