Link verschicken   Druckansicht öffnen
 

Pavlina I.

p

by Veska U.

 

 

Име/псевдоним: Павлина И.

Пол: жена

Дата на раждане:10.07.1955

Месторождение: село Голямо Враново, Община Сливо поле, България

Местоживеене: село Борисово, Община Сливо поле, България

Националност: българска

 

Това интервю се провежда в съответствие с целите по международнияпроектДЕНТА-да се осигурятвъзможности да опознаем нашите съседи и тяхнотокултурно-историческо наследство, да обменим опит за това как съхраняваме богатствотона нашите предции как го предаваме на децата си. Кажете ни трите си имена. Кога и къде сте родена?

 

Казвам сеПавлина Маринова Иванова. Родена съмна 10 юли 1955 година в село Голямо Враново,Община Сливо поле. Всемейството ми бяхмемайка ми, баща ми и по-големия мибрат, който почина млад. Майка ми работешев зеленчукова градина, а татко бешестроител.

 

Ако се върнем назад във времето, опишете накратко житейските обстоятелства от вашето детство.

 

Аз не съм живяла при баба и дядо, родителите на баща ми, защотоса починали преди да се родя. А другите баба и дядо, родителите на майка, живееха на друго място и там ходехме по празници като Нова година. Аз съм живяла с майка ми, баща ми и брат ми. Мога да кажа с малко носталгия, че брат ми ме отгледа, докато родителите ни работеха. Брат мибешепо-голям от мене с 9години и когато порасначесто ми казваше, че доста са му се карали заради мене. Той ме отгледа

Кажете за вашата юношеската и зряла възраст, моля.

 

В селото имашемного деца и заедно ходехме на училище, което беше смного класове. След обяд учехме, играехме на поляната или по улиците. След като пораснахме, помагахме вкъщи да гледаме пилетата, да наготвим. Живях с родителите си до 8 клас.

 

Вашите родителилиопределиха бъдещавипрофесия?

 

Не. Изборът на бъдеща ми професия стана по един нестандартен начин.Аз бях решила и бях подала документи за кандидатстване в Икономическия техникуми в Техникума по зърносъхранениеи зърнопреработване в гр. Русе.Но една моя братовчедка, дете на леля ми, беше приета в Техникума по зърносъхранение и зърнопреработване. Аз също бях приета. Заедно се записахме, заедно живяхме. Майките ни са две сестри и заедно се грижеха за нас. Така, че никой не ме е насочил. Просто завърших този техникум.Следтова,завършихУниверситетав гр. Шумен с инженерна специалност Далекосъобщителна техника.От 1972 г. до 2007 г. работих по специалността си.

 

Моля опишете връзките между поколенията във вашето семейство? Какво беше отношението на вашите родители към съпруга ви?

 

Моите родители го приеха и се грижеха за него като син, след като брат ми почина. Моето семействопреживя много голяма трагедия. Моят мъж,на 30 години,катастрофирамного жестоко. Почти беше на ръба на смъртта. Майка и татко най-много ми помагаха за отглеждането на малката и за възстановяването на съпруга ми, защото свекърва ми беше болна и не можеше да се грижи за детето ми. Така,че не мога да кажа,че не са мипомагали. Много мипомагаха,докато бяха живи. Когато почина татко,майка остана сама и ниепоехме грижата за нея. Презпоследните й дни беше при нас в Борисово и при нас почина.Тя много уважаваше моят съпруг и той нея.

 

Благодаря ви! Как вие виждахте остаряването, когато бяхте млада? Мислехте ли, че ще дойде момент когато ще приключите с активната дейност и ще останете в къщи?

 

Гледах остаряването на моите родители. Майка ми събираше съседките и правеха седянки –плетяха, говореха. А татко беше домошар и им правеше пуканки. Те всички много обичаха да идват вкъщи. Тогава си мислех,че като се пенсионирам и аз ще остана у дома и ще правя пуканки поне на внучките. Сега пак смевкъщи, но вече по друг начин тече живота. Бяхме повече ангажирани с децата. Вживота ни се появи нова организацияСъюза на пенсионерите.Имасъздадени клубове на пенсионерите. Първата ми покана вклуба,който е вторият по площ в Борисово, беше след пенсионирането ми. Бях най-младата сред пенсионерите. Започнаха ангажименти за организиране на екскурзии, заедно празнуване на празници. По-различно е от преди, когатосе празнуваше по-домашному.

 

Да, има разлика! Как живеете сега? Самостоятелно ли? С децата ли?

 

Имамеедна дъщеря и две внучки. Тя завършила в гр. Русе гимназия „Христо Ботев“а след това завърши Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност Право,в гр. София. Понеже е едно дете, тя се прибрав Русе,за да бъде по-близо до нас, да може да ни гледа и ние да помагаме.Родиха се двете внучки. Голяматае на 15 години, 8 клас, амалката е на 12 години, 6 клас.Помагахме за първатавнучка в началото, но аз ощеходех наработа и затова и другата баба помагаше. Така порасна голямата внучка. А малката, от първия ден на раждането до година и половина,докато тръгне на ясла,всеки ден сутрин сколата отивах до Русе да я гледами вечер сеприбирах. Идо ден днешен,думите,които тя ми казва„Това е моята баба“винаги ме топлят. 20 години живяха тук, но мечтата на дъщеря ми беше да стане съдия. А в Русе има по-малко места за съдии. Тя спечели конкурс за съдииизамина за София със съпруга си. Той е програмист в норвежка фирма. Децата искаха да учатв специални училища. И така, те ни напуснаха и ние останахме сами. Голямата внучка е в Гимназия за древни езици и култури.А малката от деветгодишна язди кон. Това нейната мечта –да се състезава. Купиха й кон. Поучава награди на всички състезания, на които се е явявала. Сега лъска с нетърпение мунициите на коня и чака седми март, Тодоров ден, за да се състезава и да получи поредните награди. Записала се е в националния отборпо конен спорт, чиято база е в гр. Ихтиман.Всеки ден ми казва „Бабо, това ми е мечтатаитова ще стане“. Конят се казва Бела вю.

 

Благодаря ви!Разкажете ми малко повече за вашия живот в клуба на пенсионерите.

 

Сега в с. Борисово са два клуба. Ние сме под номер 2. При нас се спазват много традиции. Когато дойде пролетта, организирамееднодневна екскурзия, а през есента –една тридневна екскурзия. Нямамясто в България, което да не съм показала на моите пенсионери.Ходили сме в Триград, вЗлатоград, в двете пещери Ягодинскатаи Дяволското гърло. Привличамемлади къмнас, зада предадем опита за празнуване на Бъдни вечер, Бабинден, Трифон Зарезан, Годежи др. Те след това са мотивирани да участват в нови предизвикателства. Това е основната задача на пенсионерите във нашия клуб -да съхраняваме или възстановяваме традиции и да ги предавамена младото поколение.

 

Но е хубавовие да поддържатевръзка с другите пенсионерски клубове и да обменяте информация и опит за традициите на съседните села.. Навлизането на технологиите в живота на младите е много хубаво. Могат ли членовете на пенсионерския клубда ползват тези новости.

 

За себе си мога да кажа, че специалността ми Далекосъобщителна техника (това е второто ми висше образование) и работата ми в Българските телекомуникации ми осигуриха възможности да използвам различни технологии. Така, че новите технологии не са ми чужди. 60% от членовете на клуба използват смартфони с вайбър, снимат и качват снимки. Много от тях имат и компютри иизползват интернетифейсбук.Общуваме реално и чрез телефоните.

 

Независимо дали скоро или по-нататък се срещнем с приятели от третата възраст от дунавските държави, коенай-добро, най-хубаво,най-интересно от вашия живот бихте споделили стях.

 

Бих споделила информация за животана всички впенсионерскияклуб.