Link verschicken   Druckansicht öffnen
 

Penka P.

Penka

by Veska U.

 

 

Име/псевдоним: Пенка П.

Пол: жена

Дата на раждане: 18.01.1948

Месторождение: село Борисово, Община Сливо поле, България

Местоживеене: градСливо поле, България

Националност: българска

 

Колежке, ние досега сме участвали в много международни проекти. Но тази годиназапочваме нов проект -да опознаем нашите съседии тяхнотокултурното наследство, както и те да се запознаят с нашето културно богатство. Това интервю е свързано с този проект ДЕНТА. Госпожо Петкова,кажететрите си имена.Къде и кога сте родена?

 

Казвам се Пенка Иванова Петкова. Родена съм на 18 януари 1948 г.в съседното на град Сливо поле село Борисово.Детството ми е преминало изцяло в село Борисово.

 

Назад във времето:Какво ще разкажете завашето детство? Вкакво семейство сте живели?Имало ли е баба, дядо? Койсе е грижел за вас? Какви деца е имало в семейството, защото тогава семействата са били с много деца?

 

Отраснала съм в сравнителномалобройно семейство-баща и майка, дядо,който живя до моята 5 годишна възраст(баба си не помня, защото е починала много преди да се родя) и сестра, 8 години по-малка от мен. Макар и не скромно, мога да кажа, че аз съм се грижела изцяло за нея. Родителите нисезанимаха със земеделие. Бяха взискателникъм всичко и винаги.Разбира се трудолюбието беше съпътствано с взискателността и така до основното ми образование.

 

Когато завърши основното си образование и трябваше да продължиш, родителите ли определиха бъдещата випрофесиятаили те оставихавиесама да преценитекакво желаете, какво умеете, какво ви е на сърце да учите?

 

Когатозавърших 7 клас,може би не съм била достатъчно смела, тъй катородителите ми посочиха да продължа фамилната дейност, земеделие. Аз прекарах 4години в селскостопански техникум, за което определено не съжалявам, защото богатата информация относно живота на село, отглеждането на зеленчуци,плодове и животни ми бешепознатаи лесна. Те отново настояваха да продължа селскостопанското образование, но аз вперих очи в педагогиката, реших изавършихПедагогическия институт в Русе. Лесно ми беше, приятно ми беше, хубаво ми беше и не съжалявам

 

Как родителите на твоя съпруг се грижиха за тебе? Какви бяха отношенията ви? Как се грижеха за децата ви?

 

Отношенията на родителите,свекърисвекърва, бяха превъзходни.Много пъти съм казвала, че тя е по-добра от моятамайка. Грижили са се за децата ми като малки. Имам две деца, родени 73та и 77ма година. Те почти изцяло гиотгледаха, защото аз бях ангажиранакато учителка, като директор на детска градина. 41 години съм работила на педагогическия фронт, десет години от които в Сливо поле.

 

 

penka_1
Penka

Как виждахтесвоята старост в миналите дни и сега, когато стежена в третата възраст? Съвпада ли вашатамечта тогава, с това което есега?

 

Не, определено не съвпадат, защотовремето, през което беше младосттами, беше съвсем друго.Други бяха отношения между хората и други неща бяха приоритетив живота на хората. Сега, вече на 72 години, оценявам, че младитене могатда иматспокойствиетовживота, хъсаза работа и за творчество като нас.

 

Как живеете сега? Има ли при вас възрастни? Къде са децатави? Имате ли внуци?Сами ли сте? Разкажете накратко за вашия живот в момента.

 

Дъщеря ми живее самостоятелно.Много съм йпомагала при отглеждането на децата. Ипродължавам да помагам, но не с отглеждане на децата, защото тя е учителка тук в град Сливо поле, преподава български език в гимназията и успява,и тя като мене,да мобилизира своето семейство. Докато синът ми живее в гр. Русе. Той има бизнес и снахамиима бизнес. Единият се занимава със строителство, другият -с фризьорство. Много са ангажирани. На тях съм помагала повече в отглеждане на децата, защото разликата им е много голяма. Едното дете в момента е студентка, а другото е в първи клас. Докато влезе в първи клас, аз бях почти изцяло на повикване заради вируси, зарази и епидемии.Всичко минаваше през мен, но не съжалявам за това. Отивах с удоволствие, работех, отглеждах ги.И когато каже, бабо, аз съм като теб, то няма по-голямо щастие от това.

 

Разкажетени за вашетоежедневие. Знаем, че виеиматемногоангажименти в неправителствената организация Съюз на пенсионерите. ОрганизирахтеКлуб Сръчни ръцеи раздадохте мартеници на децата от детската градина. Разкажете ни и за живота в клуба.

 

Не съм престанала да се занимавам с организационна работа. Но, вмомента,най-голямо удоволствие ми доставя работата като ръководител на фолклорната група, защото участваме всъбори,фестивали и надпявания, срещам се сразлични хора и култури на отделните райони на България, като звучене на песните,автентични обичаии др

Вие бяхтев Университета за 3-та възраств гр. Галац,Румъния, ив Съюза на пенсионеритев гр. Браила. Какво от тяхното културно наследство смятатеда приложите.

 

Идеята да направим Клуб Сръчни ръцее точно от там.Имам афинитет към плетивата, а там видях разкошна колекция от плетива. Искам и тук да направим изложба на плетива. Работата ми в пенсионерския клуб е много интересна.Едно положително качество е, че сме хораот едно поколение. Ние сме живели през годините, когатохората работиха в колективи и имат формирани нравствени качества:толерантност, взаимопомощ, уважение,отстъпчивост, благодарност.Това, което сегашните млади хора не че го нямат, но то не се изявяватака,както при нас възрастните. Освен в клуба, аз работя от 15 години в Общинския пенсионерски съюз. Допадат ми организираните мероприятия. Ще посоча засажданетона тополитекато голямо преживяване.ИлиДа почистим България за един ден, за което мобилизирахме стотици пенсионери. Мисля,че даваме добър пример на младите.

 

Това и мене ме е вдъхновявало. Ние имаме щастието да стечлен на Общинския съвет и председател на Комисията по образование, социални дейности и здравеопазване. Как чрез общинския съвет, чрез комисиятаможетеда въздействатеза опазване на културното наследство на родния край?

 
За мен е голяма чест и отговорностда бъда избрана като общински съветник и като представител на 20-те пенсионерскиклубове. Обсъждам със съветниците и кметовете нещата, които за започнати, за да бъдат доведени до успешенкрай, например, озеленяване, ритуали, работата с пенсионерите.Имам и мои идеи, но още е твърдерано, минали са само няколко месецаот изборите за съветници.
 
А каква е идеята ви за включване на пенсионерите в опазване на културнотонаследство на родния край?
 
Даже и да не насочвам вниманието на пенсионерите в тази насока, те умеят да пазят това,което с труди мъдрост са постигнали, а аз усещам пулса на времето чрез тях. Те просто живият с това време и ги боли,когато има нехайно отношение къмнародното творчество, фолклора и обичаите, или пъкнякои мероприятия
Penka
Penka

А как чрез Общинския съветщевключите технологиите в живота на възрастните?

 

Определено ще бъде много трудно независимо от това, че Общината има проект, по койтозапочнахме обучение вкомпютърната грамотност в Сливо поле. Нотрябва да подходиминдивидуално. Хора,които имат с кого да общуват, имат потребност от компютъра и при подадена ръка веднага ще се отзоват, но хора,които са безразлични и за тях компютърът нищо не говори -не мога да ги променя, нито пък ще се старая. Но,по принцип,харесва ми,допада ти, това че младите имат тези удобства. Ние не сме играли нито с конструктори, нито с лего, нито с пъзели и това малко или много ни пречивсе още. Аз посетих децата отподготвителнатагрупа, с които се срещнахме преди малко, и видях как без грешка нареждатдребен пъзел, наблюдателни са. Може би,затова мога да съжалявам за моето детство.

 

Какво е вашето послание към младите?И какво мислите, дали тяхното отношение е положително към наспенсионерите, ако ни видят по телевизията да разказвамеза нашите контакти, за нашите участия, за нашия стремеж да опазим културното ни наследство?

 

Ще говоря от личен опит. Внучките често ми казват: ти сериали ли гледаш или фолклор. Фолклорътима на какво да нинаучи.Отношението им е положителнокъм дейността ни. Нямам думи, добри са децата. Никога не ме критикуват, а подхождат закачливо, например, едната внучка звъни по телефона и казва:ще дойда да пиякафе стеб, ама ти сигурно си по общински дела. А аз й казвам:не, за разлика от вчера днес съм вкъщи. Така че намерила съм много фин подход с внучките.Те са фини, атова аз много харесвам у хората.

 

Благодаря ви за интервюто госпожоПеткова.Аз мислех, че ви познавам много добре, но днес научихмного интересни неща за вас, за вашите деца, за вашите родители и затова,че работите за опазване на културнотонинаследство, коетоще имаме възможност да покажем на нашите съседни народи.

 

Иаз ви благодаря госпожо Узунова. Една от целитена проекта еда се опознаем и аз смятам,че с интервюто постигнахме тази цел.