Link verschicken   Druckansicht öffnen
 

Veska U.

Veska U.

by Emiliya V.

 

 

Име/псевдоним: Веска У.
Пол: жена
Дата на раждане: 07.02.1942 година
Месторождение: с. Черешово, Община Сливо поле, жител на гр. Русе, България
Местоживеене: с. Черешово, Община Сливо поле, България
Националност: българска

 

във времето


Моля опишете накратко житейските обстоятелства от Вашето детство.
Аз съм едно дете в семейството, отгледано с много любов, много уважение и много внимание. С мене живееха двама мои братовчеди – доста палави. Основното си образование завърших в родното си село, средното - в гимназия „Н. Й. Вапцаров“, гр. Русе. Завърших висше педагогическо образование в Института за детски учителки в гр. Русе с отлична диплома.
 

Моля опишете житейските обстоятелства в периода от юношеските си години до Вашето пенсиониране. Всичко ли беше удовлетворително, трудно, динамично?
Отначало постъпих като детска учителка в с. Борисово и работих 15 години. Преместих се в град Русе, където станах Директор на детска градина. След това станах Директор на Обединени детски заведения, като част от детските градини, за които отговарях бяха базови към Института за детски учителки. И това продължи до излизането ми в пенсия.
Съблазняваха ме новостите и работех за внедряване на нови технологии и методи на учебновъзпитателна работа. Например, първи в гр. Русе внесохме програмирани игри с образователен и възпитателен характер в детските градини, които станаха любими на децата. Игрите много често имаха състезателен характер и завършваха с награди.
Като българка, много ме вълнуваха въпросите, свързани с нашето историческо и културно наследство. С големите деца работехме върху представяне на християнски обичаи, като основна част от възпитателния процес. Други интересни методи в обучението, например по математика, бяха сравнението, ориентиране в пространството, изработването на оригами и др.
За по-добра работа с педагогическия и административния персонал, аз завърших магистърски курс Ръководно-контролна дейност в Софийския университет „Кл. Охридски“.

 

До пенсионирането си имах 15 години трудов стаж като учителка и 28 години стаж като директор на Обединени детски заведения. Тази дейност ми помогна в работата ми като кметски наместник в родното ми село Черешово. От 2004 г. станах Председател на Общинския съвет на пенсионерите към Община Сливо поле. Тази работа ми доставяше голямо удовлетворение. Работех с голямо желание, но срещнах и големи трудности, защото до този момент не бяха организирани общи дейности за пенсионерите на територията на Общината. Имаше само 7 клуба, членовете на които само се събираха, но нямаха планирани образователни и социални дейности. През годините, ние постепенно откривахме нови клубове – сега те са 21. Осигурени са финансови средства от Общината – помещения, консумативите, безплатен транспорт, безплатна храна за празниците, обслужване по домовете по време на пандемията и др.
От 2015 г., когато кмет на Общината стана г-н Атанасов, дейността на пенсионерите стана още по-богата, разнообразна, насочена към подобряване на социалното положение на възрастните и опазване на културноисторическото наследство на региона.

Какво беше положението на възрастните хора, когато Вие бяхте млади?
Родителите ми работеха в кооперативно стопанство в родното ми село. Бяха уважавани и трудолюбиви хора. Баща ми беше шофьор в кооперативното стопанство до пенсионирането си. При нас живееше баба ми (дядо ми е починал много отдавна), прабаба ми, чийто съпруг е убит във Втората световна война. За това голямо семейство с много жени се грижеше баща ми, за да не почувстваме липсата на нещо. Всички живеехме заедно.

В наши дни


Моля сравнете това което си мислехте за остаряването когато бяхте млади, Вашите очаквания за живота си в пенсия, и как реално стоят нещата сега. Какво означава за Вас пенсионирането?
Като млада, в стихията си, насочена към внасяне на нови и интересни неща в работата си, аз много не се замислях за пенсионерските си години. Грижех се за родителите си, когато станаха пенсионери, и гледах да им доставям радост чрез моите успехи в работата си и чрез грижата за тях. Когато наближи времето за пенсиониране, аз си мислех, че ще се отдам на моето хоби – книги (имам много голяма библиотека) и гоблени.
Имам двама сина. Единият завърши хуманна медицина в Ленинград, а другият Икономика в гр. Свищов. И двамата имат по 2 деца, които поехме от раждането им, защото синовете ми бяха редовни студенти.
Внуците ми пораснаха и аз няма големи ангажименти с тях.
След пенсионирането ми, няколко години бях счетоводител на фирмата на двамата ми сина, но се наложи да се прибера при майка ми, за да се грижа за нея. Баща ми вече беше починал. Поканиха ме да кандидатствам за кмет на селото. Бях избрана и работих 6 години. През това време бях и Председател на Общинската организация на пенсионерите. През 2013 година почина съпругът ми и се наложи да напусна кметството, но продължих дейността си с пенсионерите до днес.

Моля опишете накратко житейските си обстоятелства понастоящем.
Живея сама. Природата, която ме заобикаля, е основното средство за моето удовлетворение – грижа се за много цветя, дръвчета. Основното средство за съществуването ми е пенсията, която ми стига. Удовлетворяваме още работа с пенсионерските клубове като подобрявам и разнообразявам живота на пенсионерите, включвам ги в разнообразни дейности като залесяване, опазване на природата, почистване на обекти, организиране на театър, участие в международни проекти под ръководството на Русенския университет.


Кои медии използвате в ежедневието си? Какви нови технологии използвате и направило ли Ви е впечатление дали Вашето поколение ги използва и как?
Използвам телевизия, компютри, Интернет, малко и смартфон.
Моето поколение не използва много новите технологии.


Какво Ви мотивира или може да Ви мотивира?
Мотивираме това, че чрез контактите си с децата, внуците, членовете на пенсионерските клубове, не се чувствам самотна.


Според Вас, каква е основната роля на пенсионерите?
От нас младото поколение може да се научи на много неща, например, на труд, без да питат какво ще получат за положения труд. Нека не забравяме, че и ние се учим от младото поколение – на използване на новите технологии и новото разбиране за света.
Младите са малко по-сприхави и нямат време да се занимават с нас. Те мислят, че това, което знаят, ние също трябва да го знаем или много бързо да го научим.


Какво би било Вашето послание към по-младите поколения?
Моето послание към другите поколения е да съхраняват България като европейска държава, като европейско общество, чрез запазване на културните ценности и историческото наследството, които сме получили от нашите родители – език, традиции, обичаи, отношение към възрастните.