Райка В.

Rayka Valkova

by Anna V.

 

Име: Райка
Пол:  жена
Място на раждане: гр. Карнобат, България
Местожителство: гр. София, България
Националност: българска

 

Минало


Година на раждане?  

Родена в гр. Карнобат през 1945 г.

 

Кратко споделяне на житейските обстоятелства от детството:
Райка е родена в гр. Карнобат на 10.11.1945 г. в 18 часа вкъщи с помощта на акушерка, но е записана на 11.11., тъй като вечерта общината е била затворена. Семействоте е живеело в собствена къща, тя има брат с 8 години по – малък от нея. Родовете на родителите й са големи с по 7 деца. Заедно семействата са преживели много щастливи празници и почивки. Нейният дядо е убит на 25 юли 1916 г. на връх Ковил, Македония, когато баща й е едва на 10 месеца. Той остава сирак на 12 години, когато и майка му си отива. Въпреки това, той става дърводелски чирак и се явява на изпити и взима свидетелство за столарство в Бургас. Купува място в град Карнобат и построява къща. След това се оженва. Къщата е с три стаи – кухня, спалня и дневна, а до нея са банята и тоалетната. Имало е вода и ток вътре в къщата. Баща й  сам е направил голяма част от мебелите и когато майка й влиза в къщата като булка е имало дори сервиз за кафе. В двора са имали стопанство, в което са отглеждани кокошки и прасета.


Бащата на Райка се е грижел за децата на братята и сестра си, които са живели в неговата къща, докато учели в гр. Карнобат.  Тай е бил частник и вкъщи винаги е имало храна. Помагал е и на братята и сестра си с храна, а също така е заплащал дрехите и учебниците на племенниците си, ако някои от роднините се е разболеел е поемал лечението му.  


Майката на Райка е правнучка на народния представител от БЗНС – Димитър Попов. Род  Попови идва от Одрин. Прапрадядото на Райке е бил свещеник в с.Житосвят /Карнобатско/, правил е големи дарения за построяването на училището и читалището в селото. Майка й по образование е била шивачка.  „Умна , обичаща литературата, френски език и изкуството – рисуваше много хубаво. Рисувала е декорите за театралните постановки в читалището в с. Житосвят и е участвала в постановката ”Хан Татар”.


На 6 години Райка тръгва на училище. Била е скромна и дисциплинирана ученичка. Любимите й учители са били другаря Георгиев по български език и литература и другарката Петринска по френски език. Дъщерята на Георгиев сега е класен ръководител на един от внуците на Райка. „Бях горда , когато преподавалят ми по френски език в прогимназията ме разхождаше по класните стаи да поздравявам на френски, после ме потупваше по гърба и казваше „Сеса, сеса”.


Мечтата й е била да стане учителка и през 1963 г. постъпва в учителския институт в гр.Бургас . След дипломирането й през 1966 г. е била разпределена със стипендия на работа в Ямболски и Бургаски окръг. При постъпване на работа в селата е живяла под наем, който се е заплащал от отдел “Образование”. Първата й  заплата била 60 лева и с нея е можела да си купи дрехи, обувки, храна, а и да отиде на почивка или екскурзия. Има трудов стаж 35 години като учител и се е пенсионирала през 2000 година с 58 лв. пенсия. Учителствала е в с.Садово, Бургаска област и бъдещата й свекърва, която също е работела в училището я е запознала със сина си в смесения магазин.  С него често са се засичали и на автобусната спирка за град Карнобат.  През юли 1971 г. той й предложил, но тя отказала, защото искала есенна сватба. Затова, година по – късно се сгодили и на 10.09.1972 г. сключили брак в Сливен. Лесно се е адаптирала към семейния живот, защото са живеели отделно, били са млади и са имали един и същ мироглед. Децата им са израстнали в детски ясли и градини, защото родителите им са били далеч и са поемали грижите за тях само през летните ваканции. Децата са се научили на уважение към възрастните хора в семейството. Същата година, тя заминава за София в Институт за усъвършенстване на учители и оттогава работи в гр. Сливен.


Райка е работила като дружинен ръководител – културномасовик на чавдарчета, пионерчета и комсомолци – ученически организации съществували в училищата преди 1989 г. Била е 25 години председател на читалище. През 1975 г. се е родило първото им дете, a през 1977 – второ. Успели са да си купят жилище, кола, да дадат образование на децата си, благодарение на своя труд. Често са били на почивки и екскурзии. Всяка година е посещавала многобройните си братовчеди в Бургас и са си разменяхме жилищата, нейното семейство е отивало на морето, а  роднините – на планина в Сливен. Почти всяка събота и неделя са имали гости, но след 1989 г. всичко се е променило. Възрастните им родители са взимали добри пенсии, но по времето на Костов, пенсиите се редуцирали с 50 % и до 86 годишната им възраст са се грижели за тях.

rayka

Настояще


В младите си години Райка не си е представяла миговете след пенсиониране. Повечето от свободното й време е минавало в обществена работа – работа в читалището. Но след пенсионирането е успяла да помогне в отглеждането на внуците, което й е донесло удовлетворение, въпреки малката пенсия. Тя има четирима внука - две момчета и две момичета, започнала е да работи с тях, когато са били едва на година и половина. Най-голямата й награда е тяхното признание „Бабо, ти ме научи да чета и пиша” и „Бабо, ти ме научи на любов към книгите. ” Също и от поздравленията на учители, които определили  нивото на знания на 3-годишното й внуче, като на ниво за 6 годишно. Снаха й с гордост казала, че свекърва ѝ е учителка. „Стопли сърцето ми и поздравление на директор на училище, че съм възпитала прекрасно внука си”, няма по-голяма награда от тази! Като най-големи събития в живота си определя: раждането на нейните децата и внуците й.
Живее със съпруга си, който е с няколко заболявания и трябва да отделят повече пари за лечение. Понастоящем, пенсията й е 238 лв. и затова децата им помагат финансово. „Пенсията не ни е достатъчна , а ако остана сама няма да мога са си заплатя тока и водата.”


През ваканциите гледа внуците и работи с тях. В останалото време на годината шие български шевици и чете исторически романи, които дъщеря й, която е библиотекар й носи. Книги не е купувала от пенсионирането си, защото са скъпи. Не може да си позволи да отиде и на любимите й театрални постановки, защото билетите са на недостъпна за нея цена. Предимно гледа БНТ, дъщеря й е подарила на съпруга й компютър и смартфон, с които той работи и така са във връзка са децата, които живеят далеч.


„Мотивира ме живота ми сред младите хора, моето хоби – събиране и изработване на народни шевици, събиране на сведения за произхода на родовете ни, за да ги оставя на своите внуци.” По време на празници в техният дом се спазват всички български традиции, предавани от столетия в рода. Досега е подготвила 4 родови срещи.
Поела е инициативата да облагороди гроба на нейния прадядо – свещеник в с. Житосвят. Завела е там и внуците си, които възпитава в уважение на родова памет. За нея е бело важно те да знаят историята на рода и лично да участват в помена. „Сливенска митрополия ни подари богата литература за обучение на децата. Това беше един урок по родолюбие.”


Когато е завела внуците си в библиотека, те вече са знаели азбуката. Разгледали са добре илюстрованите детски книжки. Затова и до днес те й благодарят, че ги е възпитала в любов към хубавата книга и родолюбие.


„Младото поколение да се отнася  по – отговорно към патриотичното възпитание на децата си. Не е трудно да започнеш от 2-3 годишна възраст да водиш децата си на театър, концерти, за да обичат българската народна песен и българските автори”.