Asen D.
by Damla A. and Yoana K.
Име/псевдоним: Асен Д.
Пол: мъж
Дата на раждане: 30.04.1937
Месторождение: село Караманово, Русенска област, България
Местоживеене: градРусе, България
Националност: българска
Здравейте, можели дакажетесвоето име?
Казвам се Асен ИвановДамянов.
Кога и къде сте роден?
Роден съм в село Караманово, област Русенска, на 30 април 1937година.
Сега живеетев Русе, нали?
Отмного години живеемв град Русе.
Опишете накратко вашето детство?
Когато бяхмалко дете,повече от свободното си време прекарвах извън училище -по нивите с животните, да ги паса, да се грижаза тях. Разбира се,имаше иигри със съучениците ми, със съседите ми.
Какво бешесоциалноикономическото виположение?
Ние сме пет деца, четири сестри иедно момче -аз.Социалното ни положение е-средно селско семейство.
Нито сте имали много,нито сте нямали?
Точно така.
Добре! Как сте живеели-само с родителите си и сестрите ви или с баба и дядо?
Живеехмезаедно с дядо и баба.
Разкажете за периода от вашето юношество до пенсиониранетови.
След завършване на основното си образование в Караманово, дойдох в гр. Русе да уча в промишлено училище.Целта беше да науча занаят,чрез който да си изкарвам прехраната. Завърших след две годиниизапочнахработа в завод „Георги Димитров“ като стругар. В периода 1956–1958 бях войник. Там завърших шофьорска школаи в поделението бях шофьор на транспортна кола и стругар. Общо взето службата мипротече добре.
Къдесрещнахте жена ви? Кога се оженихте?
Жена ми ми беше колежка. Тя е 9-10 години по-младаот мене. Помагах ймного в работата. Оженихмесев началото на 1965 година. Живяхме на квартира3-4 години, след което за добра работа от предприятието ни дадохаапартамент,който впоследствие изплатихме и,в който живеемсега.
Какво бешеположението на възрастните хора,когато вие сте билимлад? Какво стенаблюдавали-как са се държали младите към възрастнитетогава?
Старите хора бяха на почит и уважение от подрастващите и от всички. Младите редовнопоздравяваха възрастнитехора, учителите, попа, кмета.
Какво беше участието навъзрастнитепри вземане на решения от младите за образование, заработа?
Втовате не можеха много да се месят,защото не бяха запознати с новите възможности. Така,чеда си намерим работа, да учим нещо, товабеше решение само на младите, на моите връстници.
Може ли да опишете връзките между поколенията във вашето семейство?
Да,разбира се,че към родителите и моите родители към техните родители се отнасяха суважение и почит. Е,имало е понякога някакви думи,но това ебиломного рядко.
Как сте живели след като се оженихте -с вашите родители, с нейнитеили отделно?
Живеехме отделно в гр. Русе. При родителите ни в Карамановоходехме за празниците.
Какво беше отношението на нейните родители към вас?
Отношениетона нейните родителикъм нас, към нашето младо семейство, бяха дружелюбни, в общи линии добро. Предполагам са се опитвали да ви помагат,колкото могат.Да, епизодично, да.
Как сте си представяли пенсионирането, когато сте били млад?
Гледайки по-възрастните хора, тогава си мислехме, че ще бъдем нещо подобно на тях. И какво повече... Самочувствието ни беше малко по-високо,защото ние бяхме учили малко повече от тях и знаехме повече от тях.
Можете ли да опишете накраткокак живеете сега?
Живеем всобствен дом със съпругата си и малката внучка. От време на времеидва на гости и голяматавнучка. Имамедве дъщери,едната от които е край нас в града, а другата е в странство, чуваме се често.
Може ли да опишетевашето ежедневие?
Задачите ни са съвсем леки-да станем, да закусим, да си изпием кафето, да отидем да купим нещо за обед или за вечеря,да чакаме младите да дойдат, да се срещнем с комшии илис познати,да разменим някоя приказка, и така нататък.
Кои медии бихте казали че използвате в ежедневието?
Използваме радио и телевизия, по-малко вестници.
Използвате линовитехнологии като интернет, компютри, смартфони?
Ние сме далече от новитетехнологии.
Имате ли наблюдениядали хора на вашите годиниили вашипознатииприятели използват тезитехнологии?
Нашитепознати,също като нас,не ги използват.
Какво ви мотивира да продължавате напред?
Мотивацията е тази да бъдемчас по-често и по-дълго с децата, с внучките,да им помагаме,когато можем,с каквото можем. И да ги напътстваме понякога в животаза някои работи.
Според вас, каква е основната роляна пенсионерите? Какво могат те да дадат намладите?
Пенсионеритемогат да кажат на младите даса дисциплинирани в работата си и въобще.
А не мислите ли,че те могат да предадат традиции и знания относно миналотони?
Разбира се, че могат дагипредадатна младите, които са достатъчно културни, образовани,мога да кажа, така че могат да поемат сами тези свои задължения.
Какво послание бихте казали на младите хора,ако могат да ви чуят?
Посланието е да са живи и здрави! Да се вслушват в съветите на по-възрастните, като,разбира се,не пренебрегват и собствените си желания.
Многодобре! Благодарим Ви!
И аз благодаря!