Yanka K.

y

by Krasimira M.

 

 

Име/псевдоним: Янка К.

Пол: жена

Дата на раждане: 1943

Месторождение: село Щръклево, Русенска област

Местоживеене: град Русе

Националност: Българка

 

Родителите ми са също от село Щръклево. Баща ми е майстор шивач с работилница и двама калфи. Майка ми е домакиня, завършила след прогимназия Стопанско училище в град Провадия. Оженили са се през 1940 година, а аз съм се родила през 1943 година Живели сме с родителите на татко. През 1950 година родителите ми купуват къща в гр. Русе, където започнах да уча - в начално училище „Кирил и Методий“ (1-4 клас), в прогимназия „Ангел Кънчев“ и в V гимназия (Пето средно професионално училище).

 

Бях старателна, изпълнителна и упорита ученичка. Увличах се от фотография, народни песни, танци и обичаи. Обичах математиката.

 

През 1961 година бях приета за студентка в новооткрития Институт за детски учителки в град Русе. А през 1963 година вече учех в Университета в град Шумен, специалност Математика и физика. През есента на 1963 година се омъжих за военнослужещ от град Бургас. Това наложи следващите три години да продължа и да завърша образованието си в Университета в град Бургас със специалност Учител по математика и физика (горен курс на обучение). По разпределение работих 3 години в село Веселие, Бургаска област. След преместването на съпруга ми в град Русе, се наложи да се боря за позиция на учител в училищата на града.

 

Назначиха ме в Техникума по корабоплаване. Една година имах часове в три основни училища. Пет години бях възпитател в училище „Олимпи Панов“. След това бях учител в основно училище „Климент Охридски“. Пенсионирах се в училище „Васил Априлов“.

Динамично и трудно време! Много труд, постоянство и упоритост са необходими, за да се докажеш пред ученици, родители, колеги. Да извоюваш място в колектива не е лесно.

 

Живяхме в къщата, в която съм израснала заедно с моите родители. Не усетихме кога дъщеря ни порасна. Тя завърши Математическа гимназия „Баба Тонка“ със златен медал, после завърши Софийския университет, специалност Математика. Тя и до днес е преподавател в Математическата гимназия и е една от най-добрите учителки в град Русе.

 

Моето семейство и родителите ми живеехме задружно, в разбирателство и взаимно си помагахме. Споделяхме проблемите и ги решавахме заедно. Така учех и учениците си – да обсъждат и да решаваме проблемите в колектива. Помагаха ми техните родители. Като учител, дълги години бях председател на Методическото обединение на учителите по природнонаучните дисциплини и 15 години научен ръководител на Клуба по Техническо и научно творчество на младежта. Нашият клуб беше награден с медал за обучението на много талантливи деца. Аз, мои ученици и ръководители на кръжоци сме носители на златни значки от националните състезания.

След като се омъжих за офицер, автоматично станах член на Съюза на съпругите на военнослужещите. След преместването ни в град Русе, станах член и, по-късно, председател на Дамски клуб „Възраждане“.

 

10 жени сформирахме Дамски клуб „Калина“ на работещи и пенсионери в квартала. Избраха ме за председател за цели десет години. Клубът се трансформира в Клуб на пенсионерите към Съюза на пенсионерите – Русе.

Живеем като семейство. Активно участваме в инициативите на Съюза на пенсионерите, Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ и Общината. Предаваме знанията и уменията си, разказваме за традициите. Особено ни развълнуваха темите на Регионалната библиотека „Сръчните ръце на баба“, „От баба на внуче“. Организираните курсове от библиотеката и от съюза за компютърна грамотност, за работа с таблети и смартфони ни помогнаха да сме в крак с времето.

По настоящем съм член на Регионалното ръководство на Съюза на пенсионерите и член на Ресурсния център към Българския червен кръст – Русе.

 

Според мен, пенсионерите трябва да имат социален живот, да продължават да са активни. Да помагат при отглеждане и възпитание на внуци и правнуци, но това да не е тяхно задължение. Затова държавата улесни младите с детски ясли и градини.

Смятам, че връзката между поколенията се възпитава в семейството. Както родителите се отнасят с остарелите си родители, така ще се отнасят и към тях, когато  остареят.

 

Човек не се ражда научен. Затова младите трябва да се учат от по-големите, от тези, които могат и знаят как да им помогнат да са по-сръчни, по-организирани в работата си, така че самите те да са доволни.